law studies. rome. cheat sheets., Cheat Sheet of Law

Download law studies. rome. cheat sheets. and more Cheat Sheet Law in PDF only on Docsity! На български език 1. Вещ – движима/недвижима, делима/неделима, потребима/непотребима, единично/родово определена, в гражданския оборот/извън гражданския оборот, плодове; Видове вещи: ● 1)    Res corporales (телесни) – вещи, до които се допираме (земя, роб,облекло) 2) Res incorporales (нетелесни) – вещи, до които не можем да се допрем,свеждат се до едно право (наследяване, плодоползване). ● 1)    Res extra commercium (вещи вън от гражданско обращение) ·    Res extra commercium divini iuris – res sacrae (храмове), res religiosae (вещи, свързани с култа към мъртвите), res sanctae (вещи под закрила на боговете) ·    Res extra commercium humani iuris – res omnium communes (вещи за общо ползване), res publicae (вещи на римската държава); (res in pecunia populi – имущество на народа) 2)   Res in commerciо (вещи в гражданско обращение – res privatae) ·    Res mancipi – най-важните вещи от патримониума на римския селянин (земи, поземлени сервитути, роби). Сложно отчуждаване - mancipio ·    Res nec mancipi – домашни и товарни животни (овце,свине,слонове). Няма сложен ритуал на отчуждаване. ● 1)    Res mobiles (движими вещи) – всички други 2)    Res immobiles (недвижими вещи) - поземлени имоти, всичко посадено и застроено върху тях. ● 1)    Делими вещи – могат да бъдат поделени реално на няколко части, без да губят значителна част от ценността си- поземлени имоти. 2)    Неделими вещи ● 1)    Потребими вещи - тези вещи, които при първото им употребяване се унищожават, респ. отуждават (храна, гориво, пари) 2)    Непотребими вещи – тези, които не се унищожават, макар и с изхабяването им (земеделски сечива). ● 1)    Единично определени вещи (species) – обикновено непотребими 2)    Родово определени вещи (genus) - обикновено потребими 2. Владение – интердиктно, естествено, добросъвестно/недобросъвестно; Владение (possesio) – фактическото господство над вещите. Обхваща два елемента: 1) animus possidendi  - намерението да се владее вещта, субективен елемент 2) corpus possessionis – действията, чрез които се осъществявало намерението да се владее вещта, обективен елемент. 1 3. Собственост – квиритска, бонитарна, перегринска, провинциална; Видове собственост: 1)    Квиритска собственост – съществува само в полза на един римски гражданин или в полза на един латин, комуто бил признат commercium. Трябва да бъде придобита чрез манципацията, традицията или in iure cessio. Може да съществува само като италийска недвижими имоти, а движимите вещи трябва да са в гражданско обръщение. 2)    Бонитарна (преторска) собственост - Преторът допуснал неформалното прехвърляне на собственост; явява се при прехвърлянето на res mancipi. Така когато една res mancipi не била манципирана, а била само традирана на купувача, тя не ставала негова собственост. Купувачът може да стане собственик само при изтичане на давностния срок (1 год за движима и 2 год за недвижима вещ). До тогава собственикът можел да изисква по съдебен ред вещта, която е продал (да я ревандикира), също така ако купувачът изгуби владението, не може да предяви иск срещу владелеца. Преторът като дава защита на купувача (несобственик по цивилното право), той създал новата бонитарна собственост. Защитата: по отношение на третите лица – exceptio rei venditae et traditae. Ако вещта не е в купувача ексцепцията не можела да му помогне – тогава Actio Publiciana (по нейна сила купувачът можел да противопостави едно неограничено право върху вещта на всяко трето лице = право на собственост). Когато имаме бонитарна собственост, цивилният собственик имал гола собственост. Бонитарната собственост е временна, след изтичане на давностния срок бонитарния става цивилен собственик. -    bonorum possessio –  в наследственото право -    venditio bonorum – принудително изпълнение върху имуществото на длъжника 3)    Перегринска собственост – перегрините имат собственост, подчинена на нормите на тяхното национално право, не могат да имат квиритска собственост; признато им е правото да сключват правни сделки; произходящите от тези сделки права били санкционирани от перегринския претор със съответните искове (по силата на една фикция се приема, че перегринът е римски гражданин). 4)    Провинциална собственост – Частните лица нямат право на собственост върху завладените от Рим земи. Тяхното право се означавало с термините usus -  ползване; fructus – плодосъбиране; possessio – владение. Правото на държавата върху провинциалните имоти се изразява в събирането на определен данък – stipendium (когато се събира в сенатските провинции, отива в държавната хазна) и tributum (провинциите на императора, в касата на императора). Съдържание в прекласическо и класическо римско право: Това е пълна юридическа власт, отношение на господство между собственика и принадлежащата му вещ, а не между собственика и останалите правни субекти. Собственост = mancipium = manu capere (собственост = вещ). Правото на собственост = право на ползване, плодосъбиране и разпореждане. Собствеността има право да се възстановява в своята пълнота, когато отпаднат ограниченията, установени върху нея – лични и поземлени сервитути. 2 Емфитевза – договор за наследствен наем; прилагал се в източните части на Рим, имал за обект необработените императорски земи. Емфитевтът се задължавал да разработи тези земи. По-късно такива договори започнали да сключват и частни лица. В Юстиниановото право емфитевтът имал право върху целия доход от имота, имал право да го видоизменя, стига да не го влошава. Собственикът можел да иска разваляне на договора, ако емфитевтът не плаща уговорения наем в течение на 3 год; Емфитевтът не можел да отчужди своето право без съгласието на собственика. Въпроси 1. Защо е необходима защита на владението?  Владението е основание за правна защита на владелеца, както и основание за придобиване право на собственост, също така е ответник в процеса относно собствеността на вещта (не трябва да доказва основанията, по силата на които владее). 2. Кой получава защита на владението? -    собственикът, който владее своя собствена вещ -    владеещият за себе си несобственик (добросъвестен или не) -    прекаристът (който държи една вещ до поискване) -    залогоприемателят, получил една вещ за обезпечение -    депозитарят по договор за секвестър, комуто била дадена една спорна вещ -    наемателят, емфитевтът и суперфициарът (дългосрочен наем) Не се ползвали със защита: обикновеният наемател, влогоприемателят, заемателят за послужване, мандатарят, плодоползвателят 3. По какво се различават теориите на Йеринг и Савини за същността на владението? Според Savigny защитено е само това владение, при което владелецът има animus domini(намерение да държи вещта като своя собствена). Във всички други случаи, владелецът бил прост държател и не се ползвал от защитата на интердиктите. Според Йеринг владелецът не владее вещта с намерението да я държи като собственик, но с намерение да я държи въобще – animus possidendi (не domini). Според него всеки владелец трябва да се ползва със защита.  4. Как се придобива владение? Владението се придобива само ако са налице и двата елемента – animus(намерението да се владее) и corpus(фактическите действия, чрез които се осъществява това намерение), независимо кое е първо. Придобиването на владение ставало със съгласието на предишния владелец, прехвърлянето – с взаимно съгласие, предаването – може и без материален акт. Владението може да се придобива чрез други лица само когато те са роби или подвластни, но не и чрез други трети лица. По-късно било позволено и на трети лица, но се придобивал само корпусът. 5. Как се изгубва владение? При отсъствието на animus или corpus. Временната невъзможност за упражняване на фактическа власт или отдалеченост на владелецът от вещта не означава, че губи владението си. 6. Каква е същността на защита на владението? 7.1. Защитава се чрез владелчески интердикт (заповед, с която преторът нареждал да се прекрати нарушаването на владението, респ. да се възстанови отнетото владение) ❖     Интердикти retinendae possessionis - насочени към запазването на владението  5 ⮚ Interdictum uti possidetis – защитава владението на недвижими имоти; преторът запрещавал съществуващо фактическо положение да бъде променено насилствено. ⮚ Interdictum utrubi - защитава движимите вещи, дава се при условие, че владението, чиято защита се търси, било неопорочено (т.е. не е добито от другата страна насилствено, тайно или прекарно) ❖ Интердикти recuperandae possesionis – за възвръщане на владението отнето от владелеца чрз насилие ⮚ Interdictum unde vi – рекуператорни интердикт, насочен към възвръщане на владението, отнето насилствено от владелеца. Насилственото изгонване на едно лице от даден поземлен участък дава основание на изгонения да поиска от претора такъв интердикт. Също владението не трябва да е опорочено (при въоръжено нападение, владелческа защита се дава и н опорочено владение). ⮚ Interdictum de precario – рекуператорен интердикт, насочен към възвръщане на владението, дава се на онзи, който бил предоставил другиму една вещ в прекариум (т.е. до поискване); не съдържа уговорка относно порочното владение. 7. Какво е съдържанието на правото на собственост? Съдържание на собственост в древен Рим: едно лице е собственик на дадена вещ, се изявява чрез хващане на вещта в ръка, а при сакраментума – и чрез възлагане на символ на завладяването (festuca). Правото на собственост се схваща като пълна власт – юридическа и фактическа. 8. Кои са ограниченията на правото на собственост? ● Собственикът, обработвайки земята си, трябва да остави 2½ стъпки до границата, които заедно със същото пространство, оставено от неговия съсед, служели като път за преминаване между двата имота ● Собственикът трябвало да търпи дървото на съседа, което се е надвесило над неговия имот, стига само то да е било на една височина от 15 стъпки ● Той трябвало да позволи на съседа си да влезе в неговия имот, за да събере падналите плодове ● Бил длъжен да търпи естественото оттичане на водата от съседния в неговия имот ● Височината на сградите по времето на Октавиан Август не е могла да надвишава 70 стъпки, а по времето на император Траян- 60 ● Забранено било да се разрушават сгради със спекулативна цел ● Не е било позволено в една построена вече сграда да се отварят нови прозорци, гледащи в къщата на съседа ● Били длъжни да правят необходимите поправки в сградите, които им принадлежат ● Caution damni infecti (обезпечение за нестанала щета). Стопанинът на застрашаващата да рухне постройка, е трябвало да обещае и да даде гаранция на собственика на застрашения имот, че ще му заплати всички вреди и загуби, които биха се явили в резултат на рухване на постройката ● Operis novi nunciatio (предизвестие при нова работа) 9. Каква е правната същност на съсобствеността? Как е възникнала съсобствеността? 6 ercto non cito (при непоискана делба), имуществена общност между сънаследници. Дава се възможност на всеки собственик да се разпорежда с общата вещ – да я отчуждава, да я залага. Правото на собственост принадлежи на всички съсобственици. В класическото право се появява condominium  - всеки собственик има определен дял, неотделена част от вещта (pars pro indiviso).  Всеки съсобственик има право на идеална част от вещта, не се дели вещта, а правото на собственост. Съсобственикът имал право да извършва всякакви юридически действия със своята част, без да се допитва до останалите собственици. Плодовете се делели между собствениците съобразно с идеалните части. Трябвало да се допитва до другите когато ставало въпрос за материално действие ( защото надхвърля правото на собственост). Юстиниан: достатъчно е мнозинството да дадат съгласие, за да се извърши материално действие. Всеки от съсобствениците можел да иска да се постави край на съсобствеността чрез извършване на делба – било то доброволна или по съдебен ред. 10. Кои са способите за придобиване на собствеността? 1)    първични (оригинерни) – тези, при които правото на собственост на приобретателя не се извежда от правото на собственост на друго лице (окупация на безстопанствена вещ). 2)    производни (деривативни) – правото на собственост почива на правото на неговия предшественик (традицията). Правото се прехвърля чрез акт – манципация (res mancipi), традиция (res nec mancipi), in iure cessio (на едните и на другите). Способите за придобиване могат да се делят и на способи на ius civile (mancipatio, легат, adiudicatio, usucapio, in iure cessio) et ius gentium – останалите способи, достъпни са за всички римски граждани и перегрини. Производни начини: Mancipacio – прехвърля собственост на res mancipi (роби, товарни и др. животни). Това е една продажба в брой в присъствието на 5 души, пълнолетни римски граждани и един либрипенс (везномерец). Ритуалът започвал като приобретателя поставял река върху вещта и изнасял тържествени думи, премервал бронза (продажната цена) и го предавал на продавача. С въвеждането на монетите това с бронза отпаднало. Манципацията прехвърляла собствеността  от отчуждителя (собственик!) на приобретателя. In iure cessio – по отношение на рes mancipi et res nec mancipi. Извършва се с участието на съдебния магистрат, това е акт на безспорна юрисдикция. Приобретателят (като ищец) и отчуждителят (като ответник) се явявали пред съдебния магистрат. Ищецът заявявал, че вещта е негова – ако няма контравиндикация от страна на ответника, вещта му се присъжцдала. Traditio – в прекласическото и класическото право е най-разпространения метод за прехвърляне на собственост, единственият в Юстиниановото право. Прехвърля се самото владение. Но не всяко прехвърляне на владение = на прехвърляне на собственост. Фактическото предаване на вещта прехвърляло собствеността само в случай, че има законно основание (намерение за отчуждаване и придобиване, което се основава на предшестваща правна сделка – продажба, дарение, замяна, заем). Първични начини: Придобивна давност: 1) Узукапия (usucapio) – след продължителен период от време актическото състояние се превръщало в право (1 год за движима, 2 год – недвижима вещ). Вещта не трябва да е открадната или завладяна с насилие. По-късно са поставени условие владението на узукапиращия да е добросъвестен и да бъде придобито на юридическо основание. Добросъвестността на владелеца се състои в погрешното убеждение, че е станал собственик на узукапираната вещ. Дошлата в последствие недобросъвестност не препятства давностното владение. Трябва да има и  Iusta causa 7