law studies. rome. cheat sheets., Cheat Sheet of Law

Download law studies. rome. cheat sheets. and more Cheat Sheet Law in PDF only on Docsity! Римско облигационно право- обща част I. Облигационно отношение А)Историческо развитие на облигационното отношение в Рим 1. Облигация, изразяваща се във физическо обвързване на длъжника: Размяната, доколкото съществувала - а тя била все още неразвита и до голяма степен случайна, - била размяна в брой. Нуждаещият се от някаква вещ я заменял срещу друга, която му била излишна, така че той предавал веднага излишната вещ и получавал веднага онази, която му била нужна. До никакво юридическо или каквото и да било друго обвързване не се достигало.Нуждата от обвързване на длъжника се явила при заема (nexum) и при деликтите. Obligare – обвързвам, длъжникът бил поставян в пълна зависимост от кредитора. Древната форма на облигацията била тясно свързана със саморазправата. Саморазправата била ограничена само чрез това, че посегателството върху личността на длъжника трябвало да се извърши при спазване на определен ритуал - обикновено чрез ритуала на manus iniectio. По този начин длъжникът попадал под пълната власт на кредитора. Последният могъл да го продаде като роб или да го убие, ако длъжникът не изплати установения откуп или получения заем. 2. Obligatio – iuris vinculum (правна връзка). С развитието на размяната се появила и идеята за кредита: creditor – човек дава нещо на вяра; debitor–държа нещо чуждо в себе си. Именно тази връзка между двамата станала правна (iuris vinculum). Тя се установявала чрез акт на религиозно обвързване (спонзия – sponsio). Известно време двата вида облигации съществували една до друга. 3. Премахване на физическото обвързване на длъжниците: Физическото обвързване на заемателите (nexi) и на правонарушителите (делинквенти) съществувала и след създаването на стипулацията, установяваща само iuris vinculum (правно обвързване). 4. По-нататъшно развитие на облигационните отношение: По-късно, за да отговори на нуждите на развития стокообмен, съдържанието на облигацията ставало все по-гъвкаво. Поставя се условието облигацията да не бъде опорочена от измама, насилие, грешка. Санкцията била насочена към имуществото, а не към личността на длъжника. Б)Същност и елементи на облигационното отношение. Облигационно и вещно право Римската облигация се определя като санкционирано от правото отношение, по силата на което едната страна – длъжникът – трябва да извърши по отношение на другата страна – кредитора – определена престация (действие/ бездействие). Облигационното отношение съществувало винаги между две страни – кредитор и длъжник. Длъжникът трябва да извършва или да не извършва определено действие, и то за определено време. Кредитора може да иска изпълнение на задължението. Действието или бездействието се определяли с глаголите: dare – прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право(задълженията за прехвърляне собствеността на определена парична 1 сума или на друга вещ и задълженията за установяване на сервитути или други вещни права); facere – дейсвия вън от прехвърлянето и установяването на собственост и вещни права; реализация на материално действие, или въздържане от такова; praestare – обхваща другите два термина; спорно е; етимологически идва от поръчителствам; прието е действието да се определя като престация. Тя трябва да е: ● възможна(задължението било недействително при обективна невъзможност на престацията например задължението да бъде прехвърлена собствеността на един храм или един умрял роб и т.н. , ● определена или определяема (Недействителни били задължениета да се построи къща, без да е указано каква и къде, да се достави жито, без да се дават указания за неговото количество и цена, и т.н), ● оценим в пари интерес за кредитора позволена от правния ред, ако не е довеждало до недействителност на задължението ● свързана е със санкция (осъществявана от държавната принуда). Престацията може да бъде: индивидуално определена – дължи се прехвърляне на право, действие или бездействие, точно дефинирани в момента на възникване на обвързването; родово определена – определяне само на съществените белези на престацията; родът не погива; алтернативна - дължат се две или повече вещи или действия и то така, че с погасяването на едното се погасява и задължението към всички други; и двамата имат право на избор; факултативна – в полза на длъжника, на падежа той можел сам да реши дали да изпълни точно това което дължи, или нещо друго по своя преценка, без да пита кредитора. Облигационното право е право към определени лица, кредиторът можел да обяви иск за определена вещ само срещу длъжника й. Затова и акцията се наричала actio in personam. Вещно право – право, насочено към самата вещ, всички трябва да го зачитат. Той разполагал с иска actio in rem, който можел да предяви срещу всеки, който не зачита това право. При неизпълнение на облигацията, кредиторът можел да предяви иска срещу длъжника, но имало и такива, срещу които не можело да се предяви иск – задълженията на робите и подвластните. Когато робът или подвластният бил сключил договор въпреки юридическата невъзможност да се задължава, съществува една юридическа обвързаност в негова тежест, която се наричaла естествено задължение (naturalis obligatio). Естественото задължение се отличавало от цивилните по това, че не било санкционирано юридически. По-нататък кръга на естествените задължения се разширил: естествени задължения станали всички такива на недееспособните, както и задълженията, които за сключени НЕ в предвидената от закона форма; също така естествените задължения можели да бъдат новирани, компенсирани, гарантирани с поръчителство. Задълженията се пораждали от два източника: контракти и деликти: 2 неформалните договори грешката в субстанцията била причина за недействителност на договорите. 4) грешка относно личността на контрахената(error in persona) - изключва съгласието и прави договора недействителен. 2. Измама (dolus) – хитрост, излъгване, уловка, употребени от единия договорител по отношение на другия, за да го накарат да даде своето съгласие за склюване на договора. Съществувала стипулация de dolo – договарящите обещават да заплатят вреди и загуби при измама, по-късно се създал actio doli – субсидиарен иск, който се давал от магистрата за 1 година от деня, в който била разкрита измамата, и само ако ощетеният от измамата нямал друго правно средство да премахне последиците ѝ. Към осаждане на ответника да заплати причинените от неговата измама щети се пристъпвало само ако той не изпълни поканата на съдията (arbitatus) да върне това, което е получил по силата на опорочения договор ; exceptio doli – потърпевшият можел да парализира винаги иска на противната страна. 3. Насилие (vis, metus) – Насилието било признато като основание, опорочаващо съгласието на договарящите и водещо до унищожаване на сключения договор. Има два вида: физическо насилие (vis)- оковаване във вериги, затваряне в затвор за да бъде накаран да сключи един договор или да извърши някакъв юридически акт психическа принуда (metus)- заплаха срещу живота, честта или свободата. Санкциите срещу насилието били създадени от претора с помощта на преторския едикт. Потърпевшият можел да изиска: ➢ restitutio in integrum – възстановяване на нещата в предишното им положение ➢ actio quod metus causa- за заплащане четворна стойност на претърпяната щета (искът бил арбитрарен- осъждането могло да се избегне, ако ответникът върне това, което е получил по договор ➢ exceptio metus - пострадалият можел да отблъсне иска, предявен по силата на опорочения договор Г) Представителство – Има случаи когато договор трябва да се сключи за друго, трето лице. Сключването на договора може да стане по два начина: косвено представителство – настойникът (пълномощникът) да сключи договор от свое име и след това да прехвърли породените от договора права и задължения на малолетния, упълномощителя и пряко представителство – настойникът, пълномощникът да сключи договора от името на малолетния, упълномощителя, така че правата и задълженията по договора да се породят направо в имуществото на последните. Римското право познава само косвеното представителство. Отстъпки били направени: Когато римския робовладелец направи някого от робите/ подвластните си капитан на кораб или управител на предприятие, той отговарял неограничено за сключваните от роба сделки. Д) Случайни елементи на договора – условие и срок – са такива елементи, които не винаги са налице в даден договор. 5 Срок (dies) – бъдещо сигурно събитие, в зависимост от което се поставяло изпълнението на породеното от договора право или неговото погасяване. Видове: определен (dies certus)- тогава, когато изпълнението на породеното от договора право или неговото прекратяване се поставяли в зависимост от една определена дата. неопределен (dies incertus)- тогава, когато бъдещото събитие, от което зависели договорните последици, било сигурно, но времето на неговото настъпване било неизвестно. Друго деление е това на срокове, уговорени в полза на кредитора- при влога, срокове в полза на длъжника- при обикновения заем и срокове в полза на двете страни- при лихвения заем. Делят се и на прекратителни (от настъпване на бъдещото събитие зависи погасяването на вземането) и отлагателни (отлага изпълнението на вземането. Преди настъпването на срока вземането не можело да се осъществи принудително, освен ако отлагателния срок бил уговорен само в интерес на кредитора). Условието било бъдещо несигурно събитие, от което зависело пораждането или прекратяването на правните последици на договора; трябва да е бъдещо, несигурно, възможно и позволено. Видове: ● произволни (потестативни) – сбъдването зависи от волята на длъжника случайни (казуелни) – сбъдването на събитието зависи от случайността. ● Отлагателни- зависи пораждането на права и задължения на договора; признато от класическото римско право прекратителни- зависи от погасяването на правни последици. Действие на условието: Отлагателно обусловеният договор преди настъпване на условието не пораждал уговорените правни последици. Условното право било наследимо и може да се новира, макар че новацията имала правен ефект едва след сбъдването на условието. Но тъй като отлагателно обусловеното задължение не било породено преди сбъдване на условието, при заплащане по погрешка заплатилият имал condictio indebiti, за да изиска обратно това, което бил платил преди сбъдване на условието.Договора, сключен под прекратително условие, пораждал всичките си правни последици от момента на своето сключване. Неговото прекратяване е поставено в зависимост от едно отлагателно условие. Сбъдването на това условие означавало, че договорът се разваля, както и правните последици; несбъдването на условието означава, че правните последици се запазват, така като че ли условие не е имало. III. Изпълнение и неизпълнение: А) Изпълнението (solutio). Страни и предмет Изпълнението се определя като извършване на действието или бездействието, за което длъжникът се е задължил. Задължен да изпълни задължението е длъжникът, но може и да се изпълни от което и да било трето лице (даже без знанието и съгласието на длъжника). Но това правило нямало приложение тогава, когато за кредитора не било безразлично дали престацията ще бъде изпълнена от длъжника или от едно трето лице(случаите, при които договорът бил сключен с оглед на личността intuitu persona) Задължението трябва да се изпълни така, че да се престира на самия кредитор или на посочено от него 6 лице. Трябвало да се престира това, което било предмет на задължението. Само тогава престацията погасявала дълга. Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение. За да се погаси задължението необходимо било да се престира това, което съставлявало негов предмет. Даване вместо изпълнение (datio in solutum) - престиране на нещо друго вместо дължимото, което било прието от кредитора на мястото на дължимата престация. Б)Място и време на изпълнението Мястото – определя се от волята на страните, от уговореното в договора. Когато вещта, предмет на договора се намирала на определено място, то се считало за местоизпълнение. Ако то е неопределено, местоизпълнението е там, където може да се предяви иска. Времето на изпълнението се определя от сключения договор – ако няма срок – веднага (но по-късно се определя един мълчалив срок, чиято продължителност се определя от времето, нужно на добрия домакин да извърши съответната престация). В) Неизпълнение: Поставя се въпросът за отговорността на длъжника. Има две хипотези: 1) Когато на падежа изпълнението на задължението било невъзможно, се говори за неизпълнение; 2) когато на падежа изпълнението на задължението било възможно, макар и длъжникът да не е изпълнил, говори се за забава. Длъжникът отговарял за своите действия, но не и за бездействие. Ако длъжникът действал съзнателно в противоречие с изискванията (т.е. да осуетява), то той е обвиняван в злоумисъл(dolus malus), в някои случаи била установена и отговорност за небрежност; длъжникът носел и отговорност за погиване на вещта – не носел само при (vis maior-непреодолима сила). Юстиниановото право различавало две форми на вината: ● Умисъл (dolus) - налице, когато длъжникът предвиждал последиците на своето поведение, съзнавал тяхната неправомерност и въпреки това извършвал деянието. Приравнена е на грубата небрежност ● Небрежност (culpa) – тя била: - груба небрежност(culpa lata) – когато длъжникът не проявява и най-малка грижа за изпълнение на своето задължение; - абстрактна лека(culpa levis in abstracto) – когато не е положена онази грижа, която полага добрият, грижливият домовладелец; - конкретна лека небрежност(culpa levis in concreto) – грижа, която тези длъжници полагат по отношение на собствените си работи. Влогоприемателят, заемодателят по един заем за послужване отговаряли само за такова неизпълнение, което е резултат на техния умисъл и на приравнената към умисълта груба небрежност. Отговорността на тези длъжници била по-лека, защото те нямали интерес от сключения договор. Длъжниците, които имат интерес от сключения договор, отговаряли не само за умишленото неизпълнение на задължението, но също така и за проявена лека небрежност. Те носели отговорност винаги, когато при изпълнението на своето задължение не са положили онази грижа, която би положил добрия домакин. Така отговаряли продавачите, купувачите, наемодателите, наемателите , заемателите за послужване и т.н. По- отношение на една категория от тези длъжници било допуснато смекчение. Съдружниците, сънаследниците, съпрузите, дължащи връщане на зестрата, отговаряли по-леко, защото при 7 създвала ново. Правотворческия и погасителния ефект са неразривно свързани в новацията. Делегация: отделен институт от новацията; извършва се независимо от съществуването на предишно задължение. Едно лице- делегант поканва друго лице- делегиран(делегат) да се задължи или да плати на едно трето лице- делегатар. В)Погасяване: Първоначално е имало акт обратен на този за сключване (стипулация – акцептилация). Формалните актове за погасяване на задължението останали като актове, чрез които се извършвало опрощаване на задължението. Видове: 1) Плащане чрез бронз и везни(solutio per aes et libram) – с тържествени думи пред 5 свидетели, се декларира, че е платил това, което има да плаща. Удря се с парче бронз по везните и подава бронза на кредитора. 2) Акцептилация(acceptilatio) – длъжникът по един вербален договор пита кредитора дали е получил обещаното и той отговарял “да”; задължението е погасено. 3) неформален начин за погасяване на задължението – pactum de non patendo (съглашение да не се търси дългът), води до погасяване на дълга. Само че това погасяване ставало не по ipso iure(по право), а по пътя на възражението (ope exceptionis) и следователно могло да бъде осуетено по всички онези причини, които довеждали до парализиране на ексцепцията (реплика за измама, насилие и т.н) Невъзможност на изпълнението. 1) престацията ставала невъзможна не по вина на длъжника – при погиване на вещта например (физическа и юридическа невъзможност) 2) сливане – задължението се погасявало поради сливане, когато качествата на кредитор и длъжник по облигационното отношение се сливали в едно и също лице. 3)Contrarius consensus – задълженията, които произхождат от консенсуални договори (продажба, наем, дружество) се погасявали и чрез простото съгласие за разваляне на договора, когато това съгласие е постигнато преди да започне изпълнението на договора. 4) Прекратително условие и прекратителен срок – Задължението се погасявало и с настъпване на прекратителния срок / условие. Например при договор за наем с определен краен срок задълженията на наемодателя и наемателя се погасявали и при настъпване на срока, освен ако те изрично или мълчаливо изявявали съгласие да продължат действието на договора. V.Прехвърляне на облигацията. Особени видове облигационни отношения. А)Прехвърляне на облигационното отношение Прехвърлянето на права върху един нов правен субект било невъзможно; докато задълженията на наследодателя преминавали при наследника. Способи за прехвърляне на вземането: 1) новационна делегация – кредиторът, искащ да прехвърли своето вземане поканвал длъжника си да обещае това, което дължи нему, на новия кредитор, комуто вземането трябвало да бъде прехвърляно. Този способ обаче бил свързан с неудобства както за кредитора, така и за длъжника. Погасявайки старото вземане, заедно с това новацията погасявала и всички обезпечения на 10 същото. От друга страна, новацията била свързана с неудобства и за длъжника, тъй като в повечето случаи тя погасявала и възраженията, които длъжникът имал към стария кредитор. Но най-голямото неудобство на новационната делегация било, че тя не можела да се осъществи, ако длъжникът не бил съгласен. 2) прокурация за своя собствена работа(procuratio in rem suam) – кредиторът упълномощавал новия кредитор да събере вземането му по съдебен ред, правел го свой процесуален представител(cognitor\procurator). Прокураторът задържал за себе си полученото от длъжника, не дължал сметка на кредитора. Представителят действал не в интерес на представлявания, а в свой собствен интерес(procurator in rem suam-прокуратор за своя собствена сметка). За извършването на procuratio in rem suam не се изисквало съгласието на длъжника; Недостатък: носител на вземането си оставал стария кредитор. Затова до момента на започване на процеса той могъл да оттегли своя мандат от процесуалния представител, да продаде вземането си другиму, да го опрости, да получи плащане и пр. Освен това преди извършването на литисконтенстацията умре било кредиторът, било прокураторът, процесуалното представителство се погасявало и вземането не можело да бъде събрано от прокуратора, респ. от неговите наследници 3) цесия – прехвърленото вземане преминавало от имуществото на стария кредитор в имуществото на новия кредитор заедно с всичките си добавъчни елементи. За да може прехвърлянето на вземането да се противопостави на длъжника(debitor cessus), то трябвало да му бъде съобщено. Ако след съобщението длъжникът заплащал на стария кредитор (цедента), плащането не можело да бъде противопоставено на новия кредитор (цесионера) и длъжникът оставал задължен на последния. Б)Солидарни (кореални) задължения. Солидарността (кореалността) се свеждала към това, че няколко длъжници или кредитори дължали, респективно имали право да получат една единствена престация, и то изцяло и само един път. Солидарността е: пасивна - няколко длъжници дължали на един кредитор една единствена престация, всеки един от тях изцяло,но така,че престацията е дължима само един път. Изпълнението на престацията или погасяването ѝ от един от длъжниците освобождавало и останалите, а не само този, който е изпълнил, респективно погасил задължението активна – един длъжник дължи на няколко кредитори една и съща престация така, че като я изпълни по отношение на един от тях, я погасявали се вземанията и на останалите. Най-важният източник на солидарните задължения била стипулацията. И активната и пасивната солидарност могат да се учредят чрез легат. Чрез института на солидарните задължения на кредитора се давала възможност да подбере най-състоятелния от длъжниците и срещу него да насочи своето изпълнение. Била дадена и възможност единият от солидарните кредитори или длъжници да играе ролята на представител по отношение на другия. Последиците на солидарността: плащането, новацията, формалното опрощаване на дълга, извършени от един от солидарните длъжници или по отношение на един от солидарните кредитори, погасявали задълженията/ вземанията и на останалите. Нито пасивната, нито активната солидарност 11 давали иск в полза на платилия срещу останалите съдлъжници,респ. в тежест на получилия плащането и в полза на неговите съкредитори. В)Алтернативни и родови задължения. Съществува известна неопределеност относно дължимата вещ по време на създаване на облигационното отношение – вещта се определя в момента на изпълнението. Алтернативни – предмет на този вид задължения са две или повече вещи, които се дължали по такъв начин, че с престирането на една от тях преставали да се дължат и останалите. Изборът на вещта принадлежи на длъжника, освен когато по закон или съгласно с волята на страните бил предоставен на кредитора. Длъжникът могъл да фиксира дължимата престация чрез едно просто волеизявление още преди изпълнението на задължението. Но до момента на изпълнението той имал ius variandi- могъл да промени своя избор. Когато една от алтернативните престации била невъзможна още при сключването на договора, задължението възниквало като просто задължение, имащо за предмет възможната престация. Когато едната от алтернативно дължимите престации ставала невъзможна след възникването на задължението, алтернативното задължение се концентрирало върху възможната престация. Родови – също така има известна неопределеност на дължимата престация. Родови или родово определени задължения били тези, при които длъжникът бил задължен да престира една вещ, определена само от родовите си признаци. Задължението не било фиксирано върху една конкретно определена вещ, фиксирането се изпълнявало по време на изпълнението. Длъжникът не можел да се освободи от задължението поради погиване на вещта – рода не погива(genus perire non potest). За да се освободи длъжникът от задължението трябва да престира вещ от средно качество. 12