law studies rome cheat sheets., Cheat Sheet of Law

Download law studies rome cheat sheets. and more Cheat Sheet Law in PDF only on Docsity! 1. Отговорете на въпросите, поставени по-долу. 1.1. Какво означава правоспособност? – възможност, призната от правния ред на човека да бъде носител на права и задължения. 1.2. Какво е положението на лицата в Древния Рим от гл. точка правоспособността? От кой момент възниква правоспособността (съобр. D. 1.5.7)? Каква е римскоправната традиция в съвременното право в това отношение (вж. чл. 1 ЗЛС и срв. с чл. 2 ЗН)? Pater familias(домовладелец) - напълно правоспособен. Правоспособността се определя от status familiae, status civitatis и status libertatis. За да бъде напълно правоспособно едно лице, изисквало се преди всичко то да бъде свободен, а не роб. Нужно било то да бъде римски гражданин, а не чужденец. Необходимо било римският гражданин да бъде Sui iuris - неподвластен. Загубването на някои от тези статуси води до намаляване на правоспособността - capitis deminutio. Загубването на status libertatis (например от жена, която въпреки запрещението на господаря е имала плътски връзки с неговия роб) се наричало capitis deminutio maxima. Загубването на status civitatis (поради заселване в някоя колония например) се означавало като capitis deminutio media. Загубване на дотогавашния фамилен статус(например поради adrogatio) се наричало capitis deminutio minima Роби - вещи, прокарани са закони за подобряване на положението на робите - lex Petronia (цирк - само при провинение). Напълно правоспособен е римския гражданин - трябва да е свободно роден, неподвластен. Правоспособността включва възможност да се сключват правни сделки (commercium), брак (conubium), право да завещават и да им се завещава (testamenti factio activa et passiva), право да гласуват в НС (ius suffragii) и право да е избираем магистрат (ius honorum). 2.Какво е дееспособност? – способността на едно лице да сключва правни сделки, да предизвиква правни последици чрез собствени действия. 2.1.От кой момент настъпва дееспособността?- при навършване на пълнолетие 2.2.Какви са особеностите на правоспособността и дееспособността на робите и чужденците (перегрини)? ⮚ Робът е обект на правото, няма правоспособност, няма имуществени права, няма право на matrimonium, а има contubernium - полово съжителство; не могат да търсят защита от съд, недееспособни; НО могат да сключват договори и да придобиват права и задължения за своите господари. Преторът обаче ограничил отговорността на робовладелеца за сключваните от роба сделки било до размер на това, за което робовладелеца дал своето съгласие, било до размер на предоставеното в управление на роба имущество, или до размера на обогатяването. Господарят отговарял неограничено спрямо лицето, с което робът е сключил договора (по силата на actio quod iussu). Ако робът сключва сделка без знанието на господаря си, той може да ангажира неговата отговорност, при условие, че му е предоставено от управлението на определено имущество (peculium - това е имот на робовладелеца, който той предоставя на своя роб, за да го стопанисва и управлява; робът дава една част от приходите си на робовладелеца, а останалото е за него). Свободно управление на peculium - libera administratio peculii - с това си управление робът може да отчуждава имота, да поема задължения. Искът на третото лице (контрахент) срещу робовладелеца се нарича actio peculie et de in rem verso. Ако робът извърши 1 деликт - господарят може да отклони насочената отговорност, ако я поеме сам. На жертвата се дава ноксален иск срещу господаря на роба. ⮚ Чужденец се счетал всеки свободен човек, който не бил римски гражданин. По РП чужденците не се ползували с пълна правоспособност. Дори по древното РП те въобще не са имали правоспособност. Докато обаче, робът, третиран като вещ, бил напълно неправоспособен, чужденецът бил правоспособен по своето национално право. Чужденецът могъл според древното РП да добие hospitum (гостоприемство) в Рим. По неговата сила той бил поставен фактически под защитата на прания ред, защото патронът му под страх на религиозни санкции трябвало да отклони всяко посегателство върху неговата личност. В последствие на чужденците била призната ограничена цивилноправна правоспособност чрез признаване на commercium(право да се извършват правни сделки) и conubium(брачна дееспособност), а и пълна имуществена правоспособност (по ius gentium). Чужденците с най-добър статус са latini - имат commercium, conubium, testamenti factio activa et passiva. 2.3.Какви са предпоставките за попадане в робство и за освобождаване (вж. G. I.17)? ⮚ РП признавало 2 основни начина за попадане в робство: o Военнопленничество- военнопленникът по силата на самото пленяване ставал роб. Римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество, придобивал наново всичките си права, като се смятало, че никога не е попадал в робство. Когато римският гражданин умирал в плен, приемало се, че той е умрял, преди да бъде в плен, така че завещанието му оставало действително o Раждане от майка-робиня – детето на робинята било роб, без да се гледа кой е неговият баща. Прието било обаче, че ако робинята през един или друг период от бременността е била свободна, детето се ражда свободно, а не роб o Незправният длъжник, който не заплащал дълга си и след изтичането на 60 дневен срок, бил продаван в робство o Заловеният на местопрестъплението крадец- ставал роб на потърпевшия o Осъждането на работа в рудниците заради тежки провинения водело до загубване на свободата o Свободна жена имала плътска връзка с чужд роб въпреки забраната на неговия господар, ставал робиня на последния o Сговарянето на двама свободни единият от тях да бъде продаден от другия като роб, за да си делят след това получената цена, водело до загубване на свободата на продадения ✔ Ограничения: Fufia Caninia - освобождаванията не трябва да надхвърлят определен процент и не трябва да са над 100. Aelia Sentia - робовладелци под 20 г. не могат да освобождават роби; роби под 30 г. не могат да се освобождават. 2 ⮚ По цивилното право момчетата се счетали пълнолетни след навършване на 14- годишна възраст, момичетата – след навършване на 12 години. До навършване на тази възраст младежите се считали за непълнолетни(impuberes) и били недееспособни. До 7-годишна възраст малолетните (infantеs) не могли да извършват никакви правни действия – били напълно недееспособни. От 7- до 14- годишна възраст импуберите (impuberes infantia maiores) могли да сключват сделки, с които подобряват положението си, но не и такива, с които го влошават т.е могли да придобиват права, но не и да се задължават. Поради недееспособността си импуберите не могли да управляват сами своето имущество, когато смъртта на техния pater familias ги правела неподвластни. В такъв случай на импуберите се учредявало настойничество. Настойник е могъл да бъде наздачен със завещанието на pater familias на непълнолетния, а ако не бил посочен в завещанието настойникът бил определян от закона- най-близкия законен наследник от мъжки пол. Ако нямало и такъв настойник бил назначаван от магистрата. Настойникът бил длъжен да управлява имуществото на намиращия се под настойничество. Той можел да отчуждава неговите имоти, да сключва вместо него правни сделки и да води вместо него съдебни процеси по-късно може да отчуждава само в кръга на обикновеното управление на имуществото на пупила, не ценни неща). Ако на 7 г. сключи сделка трябва разрешението наз настойника - съдействието се дава под формата на auctoritatis interpositio (Auctorne fis? - Auctor fio.). Lex Plaetoria - установява наказателна отговорност за недобросъвестни контрахенти, които чрез измама ощетявали ненавърщилите 25 г. Преторът дава по-късно права на ощетените да възразят срещу ощетителя. Започва и назначаването на попечител. В следкласическото право ненавършилите 25г. се третират като частично недееспособни, когато им е назначен попечител. ⮚ Жените са напълно недееспособни, подвластни (родителска или съпружеска власт). Когато е sui iuris има настойник, чрез когото сключва сделки. Август освободил от настойничество някои категории жени имащи ius liberorum с 3 и повече деца; при останалите жени настойникът се превърнал в прост съветник; в следкласическото право настойниеството отпада напълно. ⮚ Луди, разточителни: недееспособни, според 12-те таблици трябва да имат агнати или гентили (пазач). За попечители на лудите могат да бъдат назначавани не само агнати, а и други лица (които съответно могат да сключват сделки вместо лудия). На разточителният (разпилява фамилно имущество) се назначава попечител. Разточителният можел да сключва сделки, с които само да подобрява положението си (само права, но не и задължения). 3.Какви са правомощията на домовладелеца (pater familias)? Властта на Pater familias стига до ius vitae ac necis, може да води иск за собственост (rei vindicatio), за да връща подвластни под негова собственост; може да ги продава, те не могат да сключват брак без негово съгласие; също така подвластните не могат да имат имущество - всичко е в патримониума на Pater familias. Юридическата неограничена власт на Pater familias е ограничена от обичаите, от религията, от контрола наз цензорите - няма 5 чист произвол. Съществуват нововъведения през Принципата и Домината относно режима на подвластните; смекчена е властта на Pater familias върху личността - само телесни наказания; също така се предоставя и част от имуществото на подвластните, за да го стопанисват (peculium). Pater familias отговарял неограничено за сделките на подвластния (за които е дал съгласие) и ограничено до размера на обогатяването (за което не е дал съгласие). След смъртта на Pater familias синът придобива пълна правоспособност и дееспособност и става на свой ред Pater familias. Ако синът е на военна служба има имуществто - лагерен пекулий, който Pater familias не може да отнеме. Подвластният се разпореждал с имуществото, но ако не остави завещание, имуществото отива при Pater familias като пекулий (а не наследство). Peculium quasi castrense - онова, което подвластният придобивал на каквато и да било държавна или черковна служба; може и да завещава при Юстиниан. Ако подвластния получи наследство от майка си  - негово е, бащата има само право на управление и плодоползване (bona adventicia - всички имоти, които не са придобити със средства на pater familias). 3.1.Върху кого има власт домовладелецът (вж. G. I.54; G. I. 55; G. I.97; G. I.110)? Фамилията включва робите, синовете, съпругата (cum manu), снахи, внуци, осиновени. Не влизат дъщерите, встъпили в брак cum manu и отишли в друга фамилия, както и освободените. Римската фамилия не е базирана на кръвна връзка, а на фамилна власт. Тази власт се нарича patria potestas по отношение на синовете и внуците, а по отношение на съпругата и снахите - manus.  3.2.Как се придобива домовладелската власт (patria potestas)? Придобивала се е по няколко начина: По силата на раждане от законен брак- всички родени от брака деца попадали под властта на съпруга, а ако сам той бил подвластен- под властта на деговия pater familias Чрез осиновяване- тогава,когато едно лице не могло да приобие patria potestas по естествен път, то могло да я придобие по чисто юридически път, като осинови някого, който да замести липсващите низходящи Чрез узаконяване- По този начин се придобивала бащина власт върху деца, родени от извънбрачно съжителство- конкубинат. Извършвало се по няколко начина: ⮚ Чрез последващ брак между родителите, които са живели в конкубинат ⮚ Чрез рескрипт на императора. Този начин се прилагал тогава, когато узаконяване чрез последващ брак било невъзможно ⮚ Узаконяване на незаконно дете, като бъде направено член на градския сенат (курия) или чрез оженването му за такъв. Тази легитимация имала по-ограничено правно действие от другите две 3.3.Каква е разликата между агнатството и когнатството? Родството е цивилно. За родственици (агнати) се смятали тези, които били подчинени на еднаи съща фамилна власт; членове на една фамилия, братя, чийто баща не е умрял  (защото те биха били подчинени на същата фамилна власт, ако беше 6 жив техният родител; еманципиран брат - престава да е агнат на дотогавашното семейство; омъжена сестра - вече не е агнат на семейството си, а е агнат на новото си семейство. Кръвното родство (когнатство) - пречка за брак, значението нараствало особено при наследственото право. При Юстиниан когнатството измества агнатството. Родство по права линия: дядо - баща - син - внук; по съребрена линия - от общ родоначалник - братя, братовчеди (определя се по двойна стълба, като се броят ражданията). 3.4.Какво представлява пекулият (peculium) и какви са неговите особености (вж. D. 49.17.11)? Пекулият е съвкупността от вещи, които са предоставени от pater familias на подвластните му лица- подвластен син или роб. Те емат право да ползват и най-общо да управляват това имущество, без да го притежават в собственост, която си остава в ръцете на pater familias 4. Какво е бракът според римското право? – Римският брак е едно признато от правото при наличието на определени предпоставки, но уредено от обичаите фактическо отношение, свеждащо се към едно трайно съжителство между мъж и жена със съзнанието, че това съжителство е общение за цял живот. 4.1.Как Модестин определя брака (вж. D. 23.2.1)? Какво е легалното определение на брака по българското право (вж. чл. 46 КРБ)? Модестин казва: Бракът е съюз между мъж и жена, обединени за цял живот, общение в божественото и човешкото право. Чл. 46 (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданския брак. (2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. 4.2.Какви са начините за попадане на съпругата под властта на съпруга (вж. G. I.110)? При брак жената минава под манус, което става чрез 1) coemptio - Pater familias е манципирал властта над дъщеря си върху съпруга. 2) usus - една година съвместен живот на жената с нейния съпруг довежда до манус (може да спи три пъти навън и да осуети попадането под манус). 3) confarreatio - встъпването в брак и придобиването на фамилна власт върху жената става едновременно; религиозен акт; 10 души свидетели и жреци (flamen dialis, pontifex maximus).  4.3.Какви са правните последици в зависимост от наличието на manus? Докато била под мануса на своя мъж или на неговия родител, жената не е емала никакво имущество. Правата, които би придобила, отивали в имуществото на мъжа, респ. на неговия pater familias. Жената обаче могла да наследява своя съпруг, респ. неговия pater familias, наред с всички други подвластни. При брак, който не бил последван от преминаването на жената във фамилията на съпругата ѝ, жената запазвала своето имущество и ограничената си дееспособност, когато била неподвластна 7 Но случвало се страните да не са имали предпазливоста да уговорят връщането на зестрата. В такъв случай на учредителите на зестрата започнали да дават един иск- action rei uxoriae, за връщане на това, което справедливостта налага. Задържането на зестрата от съпруга въобще не е имало основание за съществуване, след като на децата било дадено правото да наследяват своята майка. Ето защо според Юстиниановото право мъжът, респ. неговите наследници, били длъжни да върнат зестрата на жената винаги, освен ако бракът е бил разтрогнат от жената без основание или по вина на същата. В последните два случая собствеността на зестрата оставала в полза на децата, а мъжът имал право на плодоползуване. 4.10.Какви са имуществените отношения между родители и деца според римското право? В древната римска фамилия правата и задълженията на родителите към техните деца били в голяма степен засенчени от онази абсолютна власт, наречена patria potestas, която домовладелецът имал по отношение на низходящите, включени към неговата фамилия. Pater familias могъл да бъде не само бащата на родените от брака деца, но и друго лице например дядото. Властта на домовладелеца в древността достигнала до право на живот и смърт. Все пак правоотношенията между родители и деца не са се изчерпвали от фамилната власт на домовладелеца. Още в древността било установено от обичаите зъдължение на децата да уважават родителите си и да им се подчиняват и задължение на родителите да се грижат за своите деца. Родителите могли да бъдат призовани на съд от своите деца само с разрешение на магистрата. При това срещу тях децата не могли да предявяват инфамиращи искове, сир. такива искове, които правели осъдения безчестен. Родителят имал право да търси издръжка от своите деца, а майката в това си качество могла и да ги наследява според преторския едикт, макар и да не е била под мануса на своя мъж. Дори в следкласическото право властта на бащата достигнала до там, че му позволявала да продаде едно новородено дете, но не и един отраснал син или дъщеря. 4.11.Каква е разликата между adoptio и adrogatio (вж. G. I.98 и G. I.99)? Adrogatio (осиновяване на неподвластен) - Адрогацията била формален акт с голямо правно значение. Чрез адрогацията една цяла фамилия преминавала под чужда potestas. ⮚ Пред народното събрание по курии, свиквано от върховния понтифекс, най-първо били запитвани осиновителят и осиновяемият дали желаят осинояването. След утвърдителния отговор на двамата било запитвано народното събрание дали дава съгласието си за извършване на осиновяването Adoptio (осиновяване на подвластен) – Чрез адопцията се извършвало осиновяване на подвластни. Чрез адопцията осиновеният подвластен преминавал от една фамилия в друга, от властта на един pater familias под властта на друг pater familias. За извършването били необходими 2 неща: ⮚ Да бъде погасена бащината власт на дотогавщния pater familias- pater familias манципирал, сиреч привидно продавал, осиновяемия на едно доверено трето лице. Ако осиновяемият бил син, нужно било да бъде манципиран три пъти 10 последователно но третото лице. След първите две манципации това трето лице освобождавало манципирания, който попадал отново под patria potestas на своя баща, а след последната манципация patria potestas се погасявала и манципираният оставал в mancipium у третото лице. Ако се касаело до осиновяване на дъщеря или внук, достатъчна била една единствена манципация, за да се погаси patria potestas на pater familias. ⮚ Да бъде създанена patria potestas в полза на осиновителя- осиновителят завеждал срещу третото лице, в манципиума на което се намирал осиновяемият, иска vindication filii. Той твърдял, че осиновяемият е негов син и неправилно се задържа от третото лице. Вместо да възрази срещу така предявения иск, третото лице признавало твърденията на осиновителя или пък мълчало. Магистратът вземал акт от направеното признание и осиновяемият преминавал във фамилията на осиновителя. 5.Каква е правната същност на корпорациите и фондациите в Древния Рим? Корпорация: Това са държавата, общините (муниципии), жреческите колегии, сдруженията със стопанска цел, институциите на християнската църква; занаятчийските колегии.  Те са носители на права и задължения, различни от тези на членовете, които ги съставят. Тези, които го съставят са физически лица, съсобственици на имуществото. Появяват се и фондации - самостоятелни правни субекти. До края на Републиката са се учредявали свободно. По времето на Август тези частноправни корпорации стават такива с решение на Сената. Установява се концесионна система. Такова решение не е нужно за посмъртните каси и взаимоспомагателните. 5.1.Могат ли корпорациите: да владеят; да наследяват; да отговарят за непозволено увреждане? Корпорациите имат само имуществена правоспособност - по изключение им е призната възможност да бъде носител на наследствени права. Широка правоспособност имат благотворителните учреждения. Според Улпиан корпорациите могат да владеят; не отговарят деликтно. Дееспособност - има управители, които сключват сделки. Относно дееспособността на корпорациите и учрежденията РП възприело две разрешения: (1) Актовете, които извършвали управителите на орпорацията или учреждението, се считали като актове, извършени от преки представители на последните (2) Актовете, които сключвали управителите, произвеждали правно действие в техния патримониум и само впоследствие резултатът на сключените сделки отивал в полза на корпорацията или учреждението. 11